Сура Adh-Dhaariyat — The Winnowing Winds
Сура Adh-Dhaariyat (The Winnowing Winds) — 51/114 · 60 аята. Четете и слушайте с арабски текст и превод на български.
وَٱلذَّٰرِيَٰتِ ذَرۡوࣰ ا
Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]
Ayah 1فَٱلۡحَٰمِلَٰتِ وِقۡرࣰ ا
и в носещите товар [облаци]
Ayah 2فَٱلۡجَٰرِيَٰتِ يُسۡرࣰ ا
и в плаващите с лекота [кораби]
Ayah 3فَٱلۡمُقَسِّمَٰتِ أَمۡرًا
и в разпределящите по повеля [ангели]
Ayah 4إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقࣱ
че е истина това, което ви е обещано
Ayah 5وَإِنَّ ٱلدِّينَ لَوَٰقِعࣱ
И че възмездието ще настъпи
Ayah 6وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلۡحُبُكِ
Кълна се в небето, осеяно с пътища
Ayah 7إِنَّكُمۡ لَفِي قَوۡلࣲ مُّخۡتَلِفࣲ
Объркани са вашите слова [о, неверници]
Ayah 8يُؤۡفَكُ عَنۡهُ مَنۡ أُفِكَ
Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен
Ayah 9قُتِلَ ٱلۡخَرَّٰصُونَ
Проклети да са лъжците
Ayah 10ٱلَّذِينَ هُمۡ فِي غَمۡرَةࣲ سَاهُونَ
които в бездната [на неверието] нехаят
Ayah 11يَسۡـَٔلُونَ أَيَّانَ يَوۡمُ ٱلدِّينِ
Питат: “Кога ще е Съдният ден?”
Ayah 12يَوۡمَ هُمۡ عَلَى ٱلنَّارِ يُفۡتَنُونَ
В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани
Ayah 13ذُوقُواْ فِتۡنَتَكُمۡ هَٰذَا ٱلَّذِي كُنتُم بِهِۦ تَسۡتَعۡجِلُونَ
“Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”
Ayah 14إِنَّ ٱلۡمُتَّقِينَ فِي جَنَّٰتࣲ وَعُيُونٍ
Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори
Ayah 15ءَاخِذِينَ مَآ ءَاتَىٰهُمۡ رَبُّهُمۡۚ إِنَّهُمۡ كَانُواْ قَبۡلَ ذَٰلِكَ مُحۡسِنِينَ
ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро
Ayah 16كَانُواْ قَلِيلࣰ ا مِّنَ ٱلَّيۡلِ مَا يَهۡجَعُونَ
малко спяха през нощта
Ayah 17وَبِٱلۡأَسۡحَارِ هُمۡ يَسۡتَغۡفِرُونَ
и на развиделяване молеха за опрощение
Ayah 18وَفِيٓ أَمۡوَٰلِهِمۡ حَقࣱّ لِّلسَّآئِلِ وَٱلۡمَحۡرُومِ
и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се
Ayah 19وَفِي ٱلۡأَرۡضِ ءَايَٰتࣱ لِّلۡمُوقِنِينَ
За убедените на земята има знамения
Ayah 20وَفِيٓ أَنفُسِكُمۡۚ أَفَلَا تُبۡصِرُونَ
и в самите вас. Нима не съзирате
Ayah 21وَفِي ٱلسَّمَآءِ رِزۡقُكُمۡ وَمَا تُوعَدُونَ
На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано
Ayah 22فَوَرَبِّ ٱلسَّمَآءِ وَٱلۡأَرۡضِ إِنَّهُۥ لَحَقࣱّ مِّثۡلَ مَآ أَنَّكُمۡ تَنطِقُونَ
А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите
Ayah 23هَلۡ أَتَىٰكَ حَدِيثُ ضَيۡفِ إِبۡرَٰهِيمَ ٱلۡمُكۡرَمِينَ
Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим
Ayah 24إِذۡ دَخَلُواْ عَلَيۡهِ فَقَالُواْ سَلَٰمࣰ اۖ قَالَ سَلَٰمࣱ قَوۡمࣱ مُّنكَرُونَ
Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”
Ayah 25فَرَاغَ إِلَىٰٓ أَهۡلِهِۦ فَجَآءَ بِعِجۡلࣲ سَمِينࣲ
И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле
Ayah 26فَقَرَّبَهُۥٓ إِلَيۡهِمۡ قَالَ أَلَا تَأۡكُلُونَ
и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”
Ayah 27فَأَوۡجَسَ مِنۡهُمۡ خِيفَةࣰۖ قَالُواْ لَا تَخَفۡۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَٰمٍ عَلِيمࣲ
И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син
Ayah 28فَأَقۡبَلَتِ ٱمۡرَأَتُهُۥ فِي صَرَّةࣲ فَصَكَّتۡ وَجۡهَهَا وَقَالَتۡ عَجُوزٌ عَقِيمࣱ
И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”
Ayah 29قَالُواْ كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِۖ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلۡحَكِيمُ ٱلۡعَلِيمُ
Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”
Ayah 30۞قَالَ فَمَا خَطۡبُكُمۡ أَيُّهَا ٱلۡمُرۡسَلُونَ
Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”
Ayah 31قَالُوٓاْ إِنَّآ أُرۡسِلۡنَآ إِلَىٰ قَوۡمࣲ مُّجۡرِمِينَ
Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници
Ayah 32لِنُرۡسِلَ عَلَيۡهِمۡ حِجَارَةࣰ مِّن طِينࣲ
за да изсипем върху тях камъни от глина
Ayah 33مُّسَوَّمَةً عِندَ رَبِّكَ لِلۡمُسۡرِفِينَ
белязани при твоя Господ за прекаляващите.”
Ayah 34فَأَخۡرَجۡنَا مَن كَانَ فِيهَا مِنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ
И изведохме Ние само вярващите, които бяха там
Ayah 35فَمَا وَجَدۡنَا فِيهَا غَيۡرَ بَيۡتࣲ مِّنَ ٱلۡمُسۡلِمِينَ
И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом
Ayah 36وَتَرَكۡنَا فِيهَآ ءَايَةࣰ لِّلَّذِينَ يَخَافُونَ ٱلۡعَذَابَ ٱلۡأَلِيمَ
И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение
Ayah 37وَفِي مُوسَىٰٓ إِذۡ أَرۡسَلۡنَٰهُ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ بِسُلۡطَٰنࣲ مُّبِينࣲ
И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод
Ayah 38فَتَوَلَّىٰ بِرُكۡنِهِۦ وَقَالَ سَٰحِرٌ أَوۡ مَجۡنُونࣱ
И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.”
Ayah 39فَأَخَذۡنَٰهُ وَجُنُودَهُۥ فَنَبَذۡنَٰهُمۡ فِي ٱلۡيَمِّ وَهُوَ مُلِيمࣱ
И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова
Ayah 40وَفِي عَادٍ إِذۡ أَرۡسَلۡنَا عَلَيۡهِمُ ٱلرِّيحَ ٱلۡعَقِيمَ
И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър
Ayah 41مَا تَذَرُ مِن شَيۡءٍ أَتَتۡ عَلَيۡهِ إِلَّا جَعَلَتۡهُ كَٱلرَّمِيمِ
И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах
Ayah 42وَفِي ثَمُودَ إِذۡ قِيلَ لَهُمۡ تَمَتَّعُواْ حَتَّىٰ حِينࣲ
И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!”
Ayah 43فَعَتَوۡاْ عَنۡ أَمۡرِ رَبِّهِمۡ فَأَخَذَتۡهُمُ ٱلصَّٰعِقَةُ وَهُمۡ يَنظُرُونَ
И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха
Ayah 44فَمَا ٱسۡتَطَٰعُواْ مِن قِيَامࣲ وَمَا كَانُواْ مُنتَصِرِينَ
И не можаха да се изправят, и не им се помогна
Ayah 45وَقَوۡمَ نُوحࣲ مِّن قَبۡلُۖ إِنَّهُمۡ كَانُواْ قَوۡمࣰ ا فَٰسِقِينَ
И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора
Ayah 46وَٱلسَّمَآءَ بَنَيۡنَٰهَا بِأَيۡيْدࣲ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ
И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор
Ayah 47وَٱلۡأَرۡضَ فَرَشۡنَٰهَا فَنِعۡمَ ٱلۡمَٰهِدُونَ
И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе
Ayah 48وَمِن كُلِّ شَيۡءٍ خَلَقۡنَا زَوۡجَيۡنِ لَعَلَّكُمۡ تَذَكَّرُونَ
И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите
Ayah 49فَفِرُّوٓاْ إِلَى ٱللَّهِۖ إِنِّي لَكُم مِّنۡهُ نَذِيرࣱ مُّبِينࣱ
Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас
Ayah 50وَلَا تَجۡعَلُواْ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَۖ إِنِّي لَكُم مِّنۡهُ نَذِيرࣱ مُّبِينࣱ
И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас
Ayah 51كَذَٰلِكَ مَآ أَتَى ٱلَّذِينَ مِن قَبۡلِهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا قَالُواْ سَاحِرٌ أَوۡ مَجۡنُونٌ
Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.”
Ayah 52أَتَوَاصَوۡاْ بِهِۦۚ بَلۡ هُمۡ قَوۡمࣱ طَاغُونَ
Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора
Ayah 53فَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ فَمَآ أَنتَ بِمَلُومࣲ
Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван
Ayah 54وَذَكِّرۡ فَإِنَّ ٱلذِّكۡرَىٰ تَنفَعُ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ
И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите
Ayah 55وَمَا خَلَقۡتُ ٱلۡجِنَّ وَٱلۡإِنسَ إِلَّا لِيَعۡبُدُونِ
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат
Ayah 56مَآ أُرِيدُ مِنۡهُم مِّن رِّزۡقࣲ وَمَآ أُرِيدُ أَن يُطۡعِمُونِ
Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят
Ayah 57إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ ٱلرَّزَّاقُ ذُو ٱلۡقُوَّةِ ٱلۡمَتِينُ
Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия
Ayah 58فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُواْ ذَنُوبࣰ ا مِّثۡلَ ذَنُوبِ أَصۡحَٰبِهِمۡ فَلَا يَسۡتَعۡجِلُونِ
Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват
Ayah 59فَوَيۡلࣱ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِن يَوۡمِهِمُ ٱلَّذِي يُوعَدُونَ
Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан
Ayah 60