Сура Al-Fajr — The Dawn

Сура Al-Fajr (The Dawn) — 89/114 · 30 аята. Четете и слушайте с арабски текст и превод на български.

وَٱلۡفَجۡرِ

Кълна се в зората

Ayah 1

وَلَيَالٍ عَشۡرࣲ‏

и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж]

Ayah 2

وَٱلشَّفۡعِ وَٱلۡوَتۡرِ

и в четното, и в нечетното

Ayah 3

وَٱلَّيۡلِ إِذَا يَسۡرِ

и в нощта, когато отминава

Ayah 4

هَلۡ فِي ذَٰلِكَ قَسَمࣱ لِّذِي حِجۡرٍ

Нима в това няма клетва за разумния

Ayah 5

أَلَمۡ تَرَ كَيۡفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

Ayah 6

إِرَمَ ذَاتِ ٱلۡعِمَادِ

и с ирамитите, имащи високи постройки

Ayah 7

ٱلَّتِي لَمۡ يُخۡلَقۡ مِثۡلُهَا فِي ٱلۡبِلَٰدِ

подобни на които не бяха сътворени по земите

Ayah 8

وَثَمُودَ ٱلَّذِينَ جَابُواْ ٱلصَّخۡرَ بِٱلۡوَادِ

и със самудяните, които изсичаха скалите в долината

Ayah 9

وَفِرۡعَوۡنَ ذِي ٱلۡأَوۡتَادِ

и с Фараона, владетеля на войските

Ayah 10

ٱلَّذِينَ طَغَوۡاْ فِي ٱلۡبِلَٰدِ

които безчинстваха из селищата

Ayah 11

فَأَكۡثَرُواْ فِيهَا ٱلۡفَسَادَ

и множаха в тях развалата

Ayah 12

فَصَبَّ عَلَيۡهِمۡ رَبُّكَ سَوۡطَ عَذَابٍ

Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението

Ayah 13

إِنَّ رَبَّكَ لَبِٱلۡمِرۡصَادِ

Твоят Господ надзирава

Ayah 14

فَأَمَّا ٱلۡإِنسَٰنُ إِذَا مَا ٱبۡتَلَىٰهُ رَبُّهُۥ فَأَكۡرَمَهُۥ وَنَعَّمَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّيٓ أَكۡرَمَنِ

И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

Ayah 15

وَأَمَّآ إِذَا مَا ٱبۡتَلَىٰهُ فَقَدَرَ عَلَيۡهِ رِزۡقَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّيٓ أَهَٰنَنِ

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

Ayah 16

كَلَّاۖ بَل لَّا تُكۡرِمُونَ ٱلۡيَتِيمَ

Ала не! Вие не почитате сирака

Ayah 17

وَلَا تَحَٰٓضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلۡمِسۡكِينِ

и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се

Ayah 18

وَتَأۡكُلُونَ ٱلتُّرَاثَ أَكۡلࣰ ا لَّمࣰّ ا

и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия

Ayah 19

وَتُحِبُّونَ ٱلۡمَالَ حُبࣰّ ا جَمࣰّ ا

И обичате богатството с голяма любов

Ayah 20

كَلَّآۖ إِذَا دُكَّتِ ٱلۡأَرۡضُ دَكࣰّ ا دَكࣰّ ا

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

Ayah 21

وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلۡمَلَكُ صَفࣰّ ا صَفࣰّ ا

и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели

Ayah 22

وَجِاْيٓءَ يَوۡمَئِذِۭ بِجَهَنَّمَۚ يَوۡمَئِذࣲ يَتَذَكَّرُ ٱلۡإِنسَٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكۡرَىٰ

и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето

Ayah 23

يَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي قَدَّمۡتُ لِحَيَاتِي

Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

Ayah 24

فَيَوۡمَئِذࣲ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُۥٓ أَحَدࣱ‏

В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва

Ayah 25

وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُۥٓ أَحَدࣱ‏

и никой друг не ще оковава, както Той оковава

Ayah 26

يَٰٓأَيَّتُهَا ٱلنَّفۡسُ ٱلۡمُطۡمَئِنَّةُ

О, душа успокоена

Ayah 27

ٱرۡجِعِيٓ إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةࣰ مَّرۡضِيَّةࣰ‏

завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност

Ayah 28

فَٱدۡخُلِي فِي عِبَٰدِي

Влез сред Моите раби

Ayah 29

وَٱدۡخُلِي جَنَّتِي

влез в Моя Рай

Ayah 30