Сура Al-Fajr — The Dawn
Сура Al-Fajr (The Dawn) — 89/114 · 30 аята. Четете и слушайте с арабски текст и превод на български.
وَٱلۡفَجۡرِ
Кълна се в зората
Ayah 1وَلَيَالٍ عَشۡرࣲ
и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж]
Ayah 2وَٱلشَّفۡعِ وَٱلۡوَتۡرِ
и в четното, и в нечетното
Ayah 3وَٱلَّيۡلِ إِذَا يَسۡرِ
и в нощта, когато отминава
Ayah 4هَلۡ فِي ذَٰلِكَ قَسَمࣱ لِّذِي حِجۡرٍ
Нима в това няма клетва за разумния
Ayah 5أَلَمۡ تَرَ كَيۡفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ
Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите
Ayah 6إِرَمَ ذَاتِ ٱلۡعِمَادِ
и с ирамитите, имащи високи постройки
Ayah 7ٱلَّتِي لَمۡ يُخۡلَقۡ مِثۡلُهَا فِي ٱلۡبِلَٰدِ
подобни на които не бяха сътворени по земите
Ayah 8وَثَمُودَ ٱلَّذِينَ جَابُواْ ٱلصَّخۡرَ بِٱلۡوَادِ
и със самудяните, които изсичаха скалите в долината
Ayah 9وَفِرۡعَوۡنَ ذِي ٱلۡأَوۡتَادِ
и с Фараона, владетеля на войските
Ayah 10ٱلَّذِينَ طَغَوۡاْ فِي ٱلۡبِلَٰدِ
които безчинстваха из селищата
Ayah 11فَأَكۡثَرُواْ فِيهَا ٱلۡفَسَادَ
и множаха в тях развалата
Ayah 12فَصَبَّ عَلَيۡهِمۡ رَبُّكَ سَوۡطَ عَذَابٍ
Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението
Ayah 13إِنَّ رَبَّكَ لَبِٱلۡمِرۡصَادِ
Твоят Господ надзирава
Ayah 14فَأَمَّا ٱلۡإِنسَٰنُ إِذَا مَا ٱبۡتَلَىٰهُ رَبُّهُۥ فَأَكۡرَمَهُۥ وَنَعَّمَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّيٓ أَكۡرَمَنِ
И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”
Ayah 15وَأَمَّآ إِذَا مَا ٱبۡتَلَىٰهُ فَقَدَرَ عَلَيۡهِ رِزۡقَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّيٓ أَهَٰنَنِ
А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”
Ayah 16كَلَّاۖ بَل لَّا تُكۡرِمُونَ ٱلۡيَتِيمَ
Ала не! Вие не почитате сирака
Ayah 17وَلَا تَحَٰٓضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلۡمِسۡكِينِ
и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се
Ayah 18وَتَأۡكُلُونَ ٱلتُّرَاثَ أَكۡلࣰ ا لَّمࣰّ ا
и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия
Ayah 19وَتُحِبُّونَ ٱلۡمَالَ حُبࣰّ ا جَمࣰّ ا
И обичате богатството с голяма любов
Ayah 20كَلَّآۖ إِذَا دُكَّتِ ٱلۡأَرۡضُ دَكࣰّ ا دَكࣰّ ا
Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
Ayah 21وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلۡمَلَكُ صَفࣰّ ا صَفࣰّ ا
и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели
Ayah 22وَجِاْيٓءَ يَوۡمَئِذِۭ بِجَهَنَّمَۚ يَوۡمَئِذࣲ يَتَذَكَّرُ ٱلۡإِنسَٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكۡرَىٰ
и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето
Ayah 23يَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي قَدَّمۡتُ لِحَيَاتِي
Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”
Ayah 24فَيَوۡمَئِذࣲ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُۥٓ أَحَدࣱ
В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва
Ayah 25وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُۥٓ أَحَدࣱ
и никой друг не ще оковава, както Той оковава
Ayah 26يَٰٓأَيَّتُهَا ٱلنَّفۡسُ ٱلۡمُطۡمَئِنَّةُ
О, душа успокоена
Ayah 27ٱرۡجِعِيٓ إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةࣰ مَّرۡضِيَّةࣰ
завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност
Ayah 28فَٱدۡخُلِي فِي عِبَٰدِي
Влез сред Моите раби
Ayah 29وَٱدۡخُلِي جَنَّتِي
влез в Моя Рай
Ayah 30